Убуд е град в центъра на Бали. Тук се намират най-вече оризови насаждения, храмове, кафеени плантации, има настоящ вулкан и всевъзможни атракции за туристи. Градът е известен с пазара си и с намиращия се наблизо маймунски парк.

Отправяме се

към вулкана Батур

По пътя се отбиваме в кафеена ферма, където опитваме над 10 типа кафета и чайове. Сигурно сте чували за копи лувак - най-скъпото кафе на света. То се прави точно тук, на Бали, с присъединяване на неповторимата палмова цибетка - нещо приблизително сред котка и опосум. Цибетките подбират най-хубавите кафеени плодчета, гълтат ги, без да ги сдъвкват, и ги отделят цели. Нещо в храносмилателната система на тези животинки по този начин трансформира зърната, че от тях се получава меко и пивко кафе, уместно и за най-чувствителния корем.   

Изкачването към кратера на вулкана се оказва тестване -  пъплим към 1700 м надморска височина по песъчлива почва с огромен надолнище. Пристигаме на върха в цялостна мъгла. Хапваме банан и яйце, сготвени на парата от вулкана, стопляме поизстиналите си ръце, а внезапно вулканът взема решение да ни се покаже в цялостния си искра - виждаме изригванията му и преживяването е неземно. 

Пътуването ни не престава с обичайния огромен пазар покрай Убуд. Гидът ни показва непознати за нас плодове, виждаме 4 типа джинджифил, хапваме вкусни местни кексчета. Научаваме, че множеството фамилии тук имат дребни оризища и каквото отгледат, това ядат. Прави усещане, че по магазините ориз не се продава. 

Следва кулинарна стратегия. Насочваме се към къщата на нашите домакини, където има обособена кухня за посетители като нас, любопитни

 

по какъв начин се приготвят балинезийски гозби

 

В продължение на часове изпълняваме разнообразни кулинарни задания и на финала имаме цели 9 ястия. Тръгваме си с цялостни стомаси и с индонезийски предписания, с цел да можем да готвим екзотични блюда и когато се приберем у дома. 

Следващата ни спирка е водопадът Тегенунган - лека разходка под парещите слънчеви лъчи в пролома на река Петану. Пред очите ни се открива приказна панорама - река, джунгла и макар че е изсъхнал сезон, водопадът се спуска избухлив и в пълния си блясък. Народ пъпли на всички места, всичко живо снима, въодушевени туристи по бански се катерят по скалата в търсене на съвършения кадър. 

В Убуд опитваме фамозното Babi guling (печено цяло прасе, от което ти вършат порция с по малко от всичко). Свинското си го бива, лимонена трева и подправки му придават несравним усет, доста е лютичко. За отбелязване е, че Индонезия е мюсюлманска страна и че единствено на остров Бали свинското месо е на респект. При това е предпочитано за всевъзможни ритуали - сватби, погребения, религиозни празници. 

Време е за духовна храна и се насочваме към Убудския пазар на изкуствата - оживена улица с начесто ситуирани сергии, където има всичко за всеки. Цените са изкусителни и напълваме торбите с покупки. 

Прекарваме нощта в типична бамбукова къщичка посред оризово насаждение. Имаме шанс - сезонът е подобен, че виждаме по какъв начин оризът зрее. 

Преди " лека нощ "  разглеждаме известните оризови тераси Тегалаланг. Снимаме като луди, тъй като е доста зелено и доста красиво. Научаваме, че никаква годишна продукция не излиза от тях, само че луксозната растителност се поддържа вечнозелена за наслада на туристите. И, да, получиха се страхотни фрагменти:)

Програмата ни води в

 

резервата за слонове

 

Създаден преди 20 години, избавителният център е дом на 30 слона, множеството докарани от Суматра, където оцеляването им е било застрашено поради обезлесяването. Шест от жителите са родени в комплекса - растящи щастливо посред тукашната джунгла. 

Посрещат ни табели " Внимание, пресичащи слонове ". Влизаме в резервата и първата ни среща е с Мелиса. Дават ни четки и маркучи, с цел да изкъпем собственоръчно " дребната " слоница, тежаща над 2 тона. Мелиса ни се вижда страховита с големите си размери, само че се оказва богатство създание, следи дресьорите с умните си очи и като че ли се усмихва. Кротко дъвче палмови листа, до момента в който ние се занимаваме с тоалета й. 

Следващата атракция е плуване със слонове. Оставаме по бански край един басейн, срещат ни с Арун и Янти. Веднага се покатерваме на вратовете на двете женски слончета и водната игра стартира. Арун е доста спокойна, а Янти обича да се плацика и все е под вода. Накрая сме 100% мокри, прелестно изтощени и с фантастични снимки от заниманието. 

След огромното къпане е време за сафари. Имаме среща със слона Борис, който ще ни разноски из джунглата си (създадена върху запустели оризови насаждения особено за слоновете). Пътуването на гърба на Борис е забавно и радостно, само че и много разтърсващо - в дословния смисъл.  

Слонското ни премеждие приключва с хранене. Лесно е - слончето просто протяга хобот и си избира ябълка от подноса. Двегодишната Крисна с тегло към 500 кг си хапна добре от моя кош, а като му видя дъното, незабавно се насочи към следващите туристи, носещи храна. 

 

В рая хората са добри 

Бали впечатлява с дружелюбните си хора. На пътя - измамлив безпорядък с безчет коли, мотопеди, рикши и пешеходци по тесните улици, само че всеки мисли за другия, изчаква, предизвестява, благодари. Усеща се, че грижата за другия е приоритет пред ядосването и бързането.

Навсякъде има сложени красиви кошнички с цветя и ориз - пред и в заведения за хранене, по магазини и храмове, в лодките и в колите. Хората всеки ден сервират дарове с молитва. Храмовете са на всички места - огромни и дребни, семпли и охолно украсени. 

Балийците са доста работливи - работят всеки ден, няма събота и неделя, няма празници. Децата вървят на учебно заведение от понеделник до събота, понякога и в неделя. Никой не се оплаква, всеки прави работата си с усмивка.